Работя като специалист по природно образование на непълно работно време в Центъра за опазване на природата, като изпълнявам проекти по програма „Еразъм+“, главно за повишаване на екологичната грамотност на младите хора. Тъй като съм учила биология в ODTÜ (Близкоизточен технически университет), много обичам да съм сред природата и да наблюдавам птици, пеперуди, диви цветя, което обяснява защо съм се посветила на това да опитвам хората, особено младите хора, да се свързват с природата. Пиша и статии за детски научно-популярни списания, разбира се, основно по въпроси на екологията. Първата ми книга с картинки: „Дъбче, ще ми бъдеш ли приятел?“ беше публикувана от издателство ТЕМА. „Малкият кит, който се страхуваше да спи“ и „Как да изкача Еверест?“ бяха публикувани от издателство „Потикаре“. Всички тези произведения дават възможност да споделям страстта си към природата, като същевременно обучавам другите за значението на опазването на околната среда и устойчивото развитие.
Смятам, че екограмотността е от решаващо значение, защото дава възможност на хората да разбират сложните взаимодействия между хората и природата. Чрез насърчаване на екограмотността можем да популяризираме устойчиви практики, да запазим биоразнообразието, да смекчим изменението на климата и да осигурим благосъстоянието на бъдещите поколения. Тя ни дава възможност да вземаме информирани решения, които са от полза както за хората, така и за планетата, което води до по-хармонични и устойчиви взаимоотношения с природата. Интересувам се също така и от осъзнатост, неврология и психология, така че когато проектирам дейности за природозащитно образование, се опитвам да мисля в мултидисплинарна и холистична перспектива, която може да подобри разбирането и оценяването на природния свят от хората.
Живеем в сложен и често стресиращ свят. Важно е да осъзнаем предизвикателствата, пред които сме изправени, и да дадем приоритет на грижата за себе си и психичното благополучие. Намирането на моменти за възстановяване на връзката с природата, практикуването на осъзнатост и търсенето на подкрепа от близките могат да ни помогнат да се ориентираме в сложните житейски ситуации с повече устойчивост и баланс. Винаги казвам на младите хора: Не забравяйте да се грижите за себе си сред шума и суетата на ежедневието. Тези думи са необходими на младите хора, защото дават насоки за ориентиране в сложността на съвременния живот, като същевременно подчертават значението на грижата за себе си и връзката с природата. В днешния забързан свят, в който преобладават стресът и разсейването, е изключително важно младите хора да отдадат приоритет на психическото си благополучие и да развият по-дълбоко разбиране за връзката си с околната среда. Насърчавайки екограмотността и съзнателността, ние ги снабдяваме с инструменти за вземане на информирани решения, насърчаване на устойчивото развитие и култивиране на устойчивост пред лицето на предизвикателствата. Насърчаването на младите хора да се грижат за себе си и заобикалящата ги среда им дава възможност да водят пълноценен живот, като същевременно допринасят положително за света около тях.